Граждани спасяват държавата от ТИМ

Вторник, 23 Март 2010 09:13 администратор
Печат
  В борба за правов ред и правен интерес

    Граждани  спасяват държавата  от ТИМ 

    За 22 март от 14 часа е насрочено адм. дело № 3463 /2010 г., в което тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) ще преценява принципното положение дали гражданите и гражданските организации имат интерес да оспорват прахосническите действия на властта, касаещи обществената собственост. В случая става въпрос за едно гражданско сдружение - СОПА и една политическа партия - ПП ЗЕЛЕНИТЕ, „осмелили” се да обжалват в адм. дело № 2977 /2009 г. „необжалваемата” според Административен съд – Варна заповед, с която областният управител на Варна, след извършени десетки процедурни нарушения, е определил без търг и конкурс купувач на печално известните 122 дка земя от крайбрежната ивица и Морската градина на Варна. С актове за изключителна държавна собственост, тази територия е непродаваема според закона и конституцията, но независимо от това, тя вече е продадена и се води собственост на „Холдинг Варна”АД, т.е. на ТИМ. Следващото подобно дело във ВАС е № 3296 /2010 г. и е насрочено за 12.04.2010 ВАС от 9 часа.

    Тези съдебни дела са част от общите действия на всички граждански организации във Варна, ангажирали се с проблемите по ревизирането на тази сделка и с процедирането и одобряването на проекта за Общ устройствен план (ОУП) на Община Варна, по чието настояване народният представител Иван Костов постави по време на парламентарния контрол на 19.03.2010 г. конкретни въпроси на министъра на МРРБ. Министър Плевнелиев, обаче, се оказа неподготвен за тях и отговорът му, че за сделката „данни за съществени нарушения в процедурата няма”, прозвуча меко казано неаргументирано и дори цинично. Изключително неприемливо е от трибуната на Народното събрание да се твърди, че данни за нарушения няма и в същото време да се мълчи и не се дава никакъв отговор на въпроса какви основания биха могли да узаконят конкретните действия, посочени от гражданите като нарушения, а  

    ПОСОЧЕНИТЕ  НАРУШЕНИЯ СА ДОСТАТЪЧНО ДРАСТИЧНИ:

 

    Крайно неправилно е и твърдението в отговора на министър Плевнелиев, че всички отговорности по процедирането и одобряването на ОУП на Община Варна били от компетенциите на Община Варна. Това говори за дълбоко непознаване на законовата уредба и в частност на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, според който експерти на МРРБ приемат ОУП на черноморските общини, а крайният одобрителен акт е точно заповед на министъра на МРРБ. 

    Тази  публично показана некомпетентност направи излишен отговора на следващия въпрос - „предприети ли са действия за завеждане на граждански иск пред компетентния български съд, за защита на правото на държавна собственост”. Едва ли професионално неориентиран орган би могъл да обоснове правилно съдебен иск, за да защити държавния интерес. От друга страна този интерес би следвало напълно да съвпада с интереса на цялата заинтересована общественост по смисъла на Конвенцията, приета в Орхус, Дания, на 25-ти юни 1998 г. и касаеща достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, особено относно територията на паркове, градини и зелени площи за общо ползване, каквито са въпросите и за съдбата на Морската градина, и проектът за ОУП на Варна.

    Такава изява на министър Плевнелиев може да се приеме като акт на абдикиране от законовото му задължение да съдейства за решаването на проблемите и би било логично този акт да се документира с подаването и приемането на неговата оставка.  

    ПУБЛИКАТА МОЖЕ ДА СМЕ НАИВНИ В НАДЕЖДИТЕ СИ, НО НЕ ЧАК ТОЛКОВА 

    След като гражданите и гражданските организации са посочили на институциите множество конкретни закононарушения и при сделката, и при процедирането на ОУП, неприемливо е прокуратурата повече от половин година да не е в състояние да установи и се произнесе какво е установила проверката на тези посочени им в прав текст нарушения, както и да отказва да се присъедини и съдейства на гражданските организации за водените от тях дела в Административен съд – Варна и Административен съд – София град. Съдилищата от своя страна също отказват да признаят на гражданските организации правен интерес да водят съдебни дела срещу сделката и по този начин ограничават способностите на обществото да се бори резултатно с корупцията. Независимо от това, по време на парламентарния контрол на 19.03.2010 г. се установи и прокуратурата би следвало да го вземе предвид, че МРРБ не е в състояние да предостави достоверна и качествена експертиза по случая, а също така ще е доста наивно да очаква експертите от МРРБ сами да констатират, че са погазили закона, да се разкаят за това и доброволно да се запътят към следствения арест.

    Неприемливо е при наличните безспорни доказателства прокуратурата все още да си затваря очите за визираните актове на безстопанственост в особено големи размери. Освен това вече не само на юристите е ясно, че изключителната държавна собственост не може да се обявява за частна дори и с решение на Министерски съвет, а още по-малко с акт на областния управител, както БЕЗПАРДОННО е сторено с харизаната на ТИМ, т.е. продадената на „Холдинг Варна” без търг и на безценица 122 дка земя край морето на Варна.  

    Въпреки че варненската окръжна прокуратура не пожела да участва в споменатото адм. дело № 2977 /2009 г. на Админ. съд – Варна, дългоочакваният дебат по закононарушенията по сделката щеше да се състои в съдебната зала, ако този съд не беше изтълкувал повратно европейските норми и бе признал правния интерес, т.е правото на гражданските организации на достъп до правосъдие по въпроси, касаещи обществена собственост.  

    В тези трудни условия на 22 март в рамките на адм. дело № 3463 /2010 г във Върховния административен съд граждански организации ще защитават държавния интерес. Наистина, дело от такова естество е прецедент в България, но с оглед обществения интерес, съдът би трябвало да приложи правилно понятието правен интерес на заинтересованата общественост по смисъла на Орхуската конвенция, както и всички относими норми от европейското право.  

    В случая гражданските организации и гражданите безспорно са заинтересована общественост, след като обект на спор е обществена собственост и още по-точно изключителна държавна собственост. Не бива да се пренебрегва и фактът, че тази заинтересованост е документирана чрез публична подписка и широк медиен интерес. В този смисъл би било редно и Върховна административна прокуратура да изрази положително становище относно правния интерес на гражданските организации и отделно от това да се присъедини като страна по делото в защита на правовия ред и върховенството на закона. 

      Дали този път българският съд и българските институции ще съумеят да защитят гражданските права или европейското бъдеще на България отново ще зависи от съдействието на Европа и ще бъде постигнато след размахване на пръст? 

+/-
Само регистрираните могат да коментират!